Д-р Георги Апостолов: Най-важният урок, който научих е, че на първо място трябва да си човек
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Георги Апостолов, д.м., е експерт в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „ Пълмед “ – Пловдив. Завършва Медицински университет - Пловдив през 2018 година От декември 2018 година до януари 2023 година е доктор специализант в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ " Свети Георги " - Пловдив.
От февруари 2023 година е доктор специализант към Отделение по Неврохирургия към УМБАЛ “Пълмед ” - Пловдив. През януари 2024 година пази магистратура по специалността " Обществено здраве и здравен мениджмънт ". През май 2024 година придобива компетентност по kеврохирургия.
Д-р Апостолов е създател и съавтор на научни изявления свързани с гръбначномозъчна патология. От май 2022 година е помощник към Катедра по неврохирургия на Медицински университет - Пловдив.
Д-р Апостолов, по какъв начин решихте да станете неврохирург?
Винаги съм имал интерес към хирургичните специалности, а ползата към неврохирургията се роди още през студентските години, когато влизах в операционните зали на университетската болница, и следих интервенциите. Изборът ми беше елементарен, само че той не стана без поддръжката на моите родители.
По време на специализацията си успяхте да отбраните докторантура. Споделете за какво избрахте тъкмо тази тематика, до какви основни изводи стигнахте с работата си над нея?
Дисертацията ми е на тематика „ Проучване на епидемиологичните, клинико-морфологични и хирургични аспекти при пациенти с интрадурални екстрамедуларни лезии и въздействието им върху изхода от приложеното лекуване “. Избрах тази тематика и благодарение на моят теоретичен началник доцент Иво Кехайов, д.м., а и тъй като имам главен интерес към спиналната хирургия. Разглеждам една патология от неврохирургичната процедура, която може да докара до сериозна неработоспособност на нашите пациенти, в случай че не се вземат своевременни ограничения. Това са болести, които дебютират значително с недоволства, които първоначално може да се припокрият с други болести. Не дребна част от тези пациенти късно доближават до неврохирург, било то заради неглижиране на първичните недоволства или отсрочена във времето образна диагностика. За благополучие огромен % от тези лезии са доброкачествени.
С какво Ви обогатиха годините, в които доброволствахте в болничната стая и кои се първите уроци, които научихте там
Най-важният урок, който научих е, че преди всичко би трябвало да си човек. Трябва да се отнасяш към всеки един пациент, по този начин както искаш да се отнасят с теб. Научих, че макар всички изпити, извършения, лекции и спомагателни курсове, би трябвало да си безрезервен на специалността и да се обучаваш непрекъснато, с цел да постигаш положителни резултати в своето професионално развиване.
Един хирург би трябвало непрекъснато да се усъвършенства, тъй като неврохирургията е комплицирана, деликатна и високотехнологична компетентност, в която непрекъснато излизат нови подходи и способи на лекуване.
Кои тематики и проблеми от региона на неврохирургията представляват особен интерес за Вас от позиция на бъдещото Ви развиване в професията?
Основен интерес имам към спиналната хирургия. Четири години от моята специализация прекарах в най-голямата държавна болница в България, а точно УМБАЛ “Свети Георги ” в Пловдив. Имаше доста разнообразна патология, а с травматичните случаи се сблъсквахме всеки ден. Предизвикателство за мен са травматологията, онкологията и дегенеративните болести на гръбначния дирек. Особен интерес съставлява лекуването на гръбначномозъчните болести, само че краниалната хирургия е също огромно море за развиване и крие доста благоприятни условия.
Кои са Вашите учители в специалността?
Имал съм опция да се изучавам от доста потвърдени и именити неврохирурзи в България, тъй като през цялата ми специализация, съм посещавал разнообразни еврохирургични клиники. В началото на моята специализация имах удоволствието и опцията да бъда част от екипа на доцент Иво Кехайов, д.м., който ми съобщи от своя опит бързо да се приспособявам както в операционната зала, по този начин и по време на неотложност към нашата деликатна и комплицирана компетентност.
Последната ми година като специализант прекарах в УМБАЛ „ Иван Рилски “ - София, където имах опцията да работя в екип с едни от най-хубавите неврохирурзи в България, а точно доцент доктор Дилян Фердинандов, д.м., и доктор Димо Янков, д.м. Научих доста за спиналната хирургия от тях. Имах опцията да се докосна до мини инвазивни спинални техники, каквато е да вземем за пример перкутанната транспедикулна стабилизация, употребена при най-различни гръбначни болести. Радвам се, че тази наша колаборация продължава и през днешния ден.
Разкажете за случаи от работата си, които са се запечатали изключително мощно в съзнанието Ви?
Всички случаи са забавни и предизвикателни сами по себе си. Нямам някой съответен, само че се е случвало да си напомням минали към този момент случаи от практиката.
На какво обичате да посвещавате свободното си време?
Свободното си време обричам на фамилията, на жена ми, на 3-годишният ни наследник. Винаги, когато сме свободни се откъсваме от забързаното всекидневие в Пловдив и прекарваме време в планината дружно. с нашите фамилии.
Кои човешки качества цените най-вече у сътрудниците си, с които работите?
Честността и достолепието. Един човек си проличава какъв брой е човек по метода, по който се отнася освен с сътрудниците си, а с всички хора към него.
Коя е най-голямата Ви професионална фантазия?
Мечти доста. За мен е по значимо един ден, когато синът ми порасне, да бъде почтен и заслужен мъж и да се гордее, че съм му татко, по този начин както аз съм горделив с моя татко.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Георги Апостолов, д.м., е експерт в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „ Пълмед “ – Пловдив. Завършва Медицински университет - Пловдив през 2018 година От декември 2018 година до януари 2023 година е доктор специализант в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ " Свети Георги " - Пловдив.
От февруари 2023 година е доктор специализант към Отделение по Неврохирургия към УМБАЛ “Пълмед ” - Пловдив. През януари 2024 година пази магистратура по специалността " Обществено здраве и здравен мениджмънт ". През май 2024 година придобива компетентност по kеврохирургия.
Д-р Апостолов е създател и съавтор на научни изявления свързани с гръбначномозъчна патология. От май 2022 година е помощник към Катедра по неврохирургия на Медицински университет - Пловдив.
Д-р Апостолов, по какъв начин решихте да станете неврохирург?
Винаги съм имал интерес към хирургичните специалности, а ползата към неврохирургията се роди още през студентските години, когато влизах в операционните зали на университетската болница, и следих интервенциите. Изборът ми беше елементарен, само че той не стана без поддръжката на моите родители.
По време на специализацията си успяхте да отбраните докторантура. Споделете за какво избрахте тъкмо тази тематика, до какви основни изводи стигнахте с работата си над нея?
Дисертацията ми е на тематика „ Проучване на епидемиологичните, клинико-морфологични и хирургични аспекти при пациенти с интрадурални екстрамедуларни лезии и въздействието им върху изхода от приложеното лекуване “. Избрах тази тематика и благодарение на моят теоретичен началник доцент Иво Кехайов, д.м., а и тъй като имам главен интерес към спиналната хирургия. Разглеждам една патология от неврохирургичната процедура, която може да докара до сериозна неработоспособност на нашите пациенти, в случай че не се вземат своевременни ограничения. Това са болести, които дебютират значително с недоволства, които първоначално може да се припокрият с други болести. Не дребна част от тези пациенти късно доближават до неврохирург, било то заради неглижиране на първичните недоволства или отсрочена във времето образна диагностика. За благополучие огромен % от тези лезии са доброкачествени.
С какво Ви обогатиха годините, в които доброволствахте в болничната стая и кои се първите уроци, които научихте там
Най-важният урок, който научих е, че преди всичко би трябвало да си човек. Трябва да се отнасяш към всеки един пациент, по този начин както искаш да се отнасят с теб. Научих, че макар всички изпити, извършения, лекции и спомагателни курсове, би трябвало да си безрезервен на специалността и да се обучаваш непрекъснато, с цел да постигаш положителни резултати в своето професионално развиване.
Един хирург би трябвало непрекъснато да се усъвършенства, тъй като неврохирургията е комплицирана, деликатна и високотехнологична компетентност, в която непрекъснато излизат нови подходи и способи на лекуване.
Кои тематики и проблеми от региона на неврохирургията представляват особен интерес за Вас от позиция на бъдещото Ви развиване в професията?
Основен интерес имам към спиналната хирургия. Четири години от моята специализация прекарах в най-голямата държавна болница в България, а точно УМБАЛ “Свети Георги ” в Пловдив. Имаше доста разнообразна патология, а с травматичните случаи се сблъсквахме всеки ден. Предизвикателство за мен са травматологията, онкологията и дегенеративните болести на гръбначния дирек. Особен интерес съставлява лекуването на гръбначномозъчните болести, само че краниалната хирургия е също огромно море за развиване и крие доста благоприятни условия.
Кои са Вашите учители в специалността?
Имал съм опция да се изучавам от доста потвърдени и именити неврохирурзи в България, тъй като през цялата ми специализация, съм посещавал разнообразни еврохирургични клиники. В началото на моята специализация имах удоволствието и опцията да бъда част от екипа на доцент Иво Кехайов, д.м., който ми съобщи от своя опит бързо да се приспособявам както в операционната зала, по този начин и по време на неотложност към нашата деликатна и комплицирана компетентност.
Последната ми година като специализант прекарах в УМБАЛ „ Иван Рилски “ - София, където имах опцията да работя в екип с едни от най-хубавите неврохирурзи в България, а точно доцент доктор Дилян Фердинандов, д.м., и доктор Димо Янков, д.м. Научих доста за спиналната хирургия от тях. Имах опцията да се докосна до мини инвазивни спинални техники, каквато е да вземем за пример перкутанната транспедикулна стабилизация, употребена при най-различни гръбначни болести. Радвам се, че тази наша колаборация продължава и през днешния ден.
Разкажете за случаи от работата си, които са се запечатали изключително мощно в съзнанието Ви?
Всички случаи са забавни и предизвикателни сами по себе си. Нямам някой съответен, само че се е случвало да си напомням минали към този момент случаи от практиката.
На какво обичате да посвещавате свободното си време?
Свободното си време обричам на фамилията, на жена ми, на 3-годишният ни наследник. Винаги, когато сме свободни се откъсваме от забързаното всекидневие в Пловдив и прекарваме време в планината дружно. с нашите фамилии.
Кои човешки качества цените най-вече у сътрудниците си, с които работите?
Честността и достолепието. Един човек си проличава какъв брой е човек по метода, по който се отнася освен с сътрудниците си, а с всички хора към него.
Коя е най-голямата Ви професионална фантазия?
Мечти доста. За мен е по значимо един ден, когато синът ми порасне, да бъде почтен и заслужен мъж и да се гордее, че съм му татко, по този начин както аз съм горделив с моя татко.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ